Български шевици – значение, символика, мистичност

български шевици

Българските шевици – забравената част от българската култура и традиции пропити с толкова много история, дух и многообразие, преплетени в впечатляващи сложни схеми.

За тяхното значение, сложност и тълкуване се говори все повече и това е толкова важно за самосъзнанието ни като нация.

В нашите български шевици са преплетени изключително много символика и скрит смисъл. Натоварени са с вярвания, надежди, окултност- векове на трупани познания за Вселената. В тях е бил вложен целият творчески потенциал, въображение и майсторство на поколения българи, които смело можем да каже, че са закодирали информация в тях чрез форми, цветове и композиция. Дори отделни видни фамилии са имали свои собствени шевици. Някога българските шевици показвали и социалния статус на даден човек. В миналото младата жена е била облечена с един тип дрехи, неомъжена българка с различна от омъжената жена, от тази с деца, а съвсем различна е била на възрастната.

Има шевици за сватба, за годеж, за сеитба, за жътва, за защита, които са бродирани по специални схеми…… Има такива със скрити символи, на богинята Майка, посоките на света, мъжкото и женското начало, стилизирани слънца….Обикновено са във вид на геометрични композиции- в кръг, триъгълник (около врата) квадрат или правоъгълник, ромб, триъгълник, многоъгълник, пречупени линии, звезди и розети.

 

Те са поставяни предимно по краищата на дрехата – покрай ръба на ризата, около деколтето, по долната част на полата или престилката, по чорапите. Най-често използваните везбени орнаменти са растителните.

Дори изработването на вълнените конци за везба е бил дълъг и сложен процес, изискващ много търпение- първо се подбирала, изпирала се в топла вода, после влажната вълна се биела с пръчка за да се пречисти от замърсявания, чепкала се. После се влачела в т. нар. „гребен единак“ на малки късове докато влакната се подредят успоредно. После трябвало да се боядиса. Багрилата се извличали от естествени материали, следвало стипцоване, изплакване, сушене

Ето и едни от най-важните флорални символи:

Дървото на живота

То е един от най-старите и пропити с мистика елементи в бита на българите. То е своеобразен символ на трите свята, в които са вярвали- небесния или короната му (на Бог, ангели, птици), средния- стволът- на хората и животните и подземния- корените. То е вечния символ на Кръговрата на живота. композицията може да бъде включва цветя, листа, големи плодове.

Лозата

Лозата е древен символ на изобилие, плодовитост, мир и любов. Тя е един от най-важните символи в християнската религия и идеята за кръговрата на живота. Още от най-дълбока древност лозата и виното са символ младост, плодородие и дълголетие. Ето защо този мотив присъства навсякъде в българския бит, култура и изкуство.

Трилистната палмета

Знакът IYI или лалето, или още известна като трилистната палмета, също е сред най-древните символи. То е символ на плодородието и може да се открие почти навсякъде в бита на предците ни- върху крепостни стени, издълбани в скали, на знамена, защитни амулети, кости за гадаене, обредни хлябове, и най-различни ежедневни предмети.

Животински орнаменти

Животинските или т.н. зооморфни изображения се считат за едни от най-старите, свързани с лова и прехраната:

Небесна костенурка

Този орнамент се приема за един от най-древните и мистични знаци за защита, датиращ още от времето на прабългарите. Използвал се е като символ на бог Тангра. Наричана още Космическа Костенурка, тя представлява три преплетени осмици (знаците за безкрайност), които изобразяват идеята за съвършенството, баланса и взаимосвързаността на всичко във Вселената. Невероятно е, че още тогава хората са имали съзнанието да гледат мащабно и глобално на света и Вселената, уважавали са и се прекланяли пред мощта ѝ.

български шевици небесна костенурка

Петлето

Петлето е много обичан символ в българската традиционна везба и е натоварено с различно значение, в зависимост от случая. Понякога въплъщава идеята за мъжкото начало и плодовитостта или женската такава при сватбени ритуали. Смисъла на символиката на вечно възпроизвеждащия се живот. Ако някое момиче е готово да се задоми да има деца – бродирала на гърдите си петли или пък по дължината на полата. А образът на паун, пък се вярвало, че пази от зли погледи и уроки младите булки.

Служело е и като защита като се е вярвало, че с кукуригането на първите петли, се прогонвали лошите същества, бродещи през нощта.

Петелът се среща като самостоятелно изображение или в симетрична композиция едно срещу друго с растение по средата.

Тази шевица се среща предимно в Самоковския край и най-често се открива по женските поли и ризите им.

български шевици петлето

Мечата стъпка

Един интересен орнамент, който намира място най-често върху декорациите на възглавниците, тъй като се е вярвало, че има лечебни свойства и помага на болни хора.

Слънчеви знаци

Слънчевите мотиви са с изключително важно значение за дедите ни. Те дълбоко са вярвали, че поставяни до пазвата, върху забрадките, върху накити, тези символи ги пазят от зли погледи и болести. По-важните от тях са:

Кръстът

В началото този елемент се поставял за предпазване от беди, но след приемането на християнството по нашите земи, получава много значение като символ на Бог.

български кръстна шевица

Елбетица (Двоен кръст)

Това интересно име се получава от древното „елем-бехт“, което се превежда със значението на 8-те кръговрата на природата – зима/ север, лято/юг, пролет/изток, есен/ запад. Елбетицата (видоизменена розета) представлява двойна звезда или два кръстосани кръста и е създадена като култ към Слънцето. То е положителен знак, закодирало в себе си пожелания за здраве, благоденствие и хармония. Този орнамент се открива и в титлата „багатур“  със значението на сила и мощ. Тя е символ и на Богинята-майка и по тази причина се среща предимно като елемент върху женските одежди.

 

Сувастика

Може би това е най-разпознаваемия символ в света и за жалост предизвиква негативни асоциации, но всъщност това е един изключително положителен знак- заклинание за плодородие и прогонване на злините. Той е съвършеното стилизирано съчетание на движение и покой едновременно. Съчетание на противоположностите.

Различават се две разновидности. Първата е познатата ни с печална слава Свастика- когато краищата се пречупват по посока на часовниковата стрелка и Сувастика – когато е в обратната посока.

български шевици сувастика
Българска шевица, обратна свастика- символизира „живот“, „зараждане“

 

Родови знаци

Те заемат важно място в бита на хората и са свързани основно с продължението на рода и сродяването. Те са стилизирани символи за годеж, сватба и хармонията в семейството.

Маказ

Маказът е основният сред тези шевици и служи за основа на следващите. Той е във вид на два обърнати с върховете един към друг триъгълници, които образуват ромб, представяйки така годежа и сродяването на фамилиите. Заложена е идеята за хармоничност  и равновесие във всяко отношение- божествената и земната природа, мъжкото и женското начало.

Различава се и още една разновидност на този знак и това е т.нар. Голям Маказ – това е следващият етап след годежа- Сватбата, затова и при него върховете на триъгълниците не само се допират, а вече са сплетени.

Канатица

Тя се известна като знака за „Семейство“. Представлява надграден Маказ чрез добавянето на два по-малки триъгълника симетрично от двете страни на Маказ, които символизират появата на деца. Създаването на семейство и продължението на рода чрез ново поколение е една от най-важните ценности за човека и именно това е заложено в тази най-разпространена шевица.

В последствие, когато се появата и внуци- се добавят по още един чифт триъгълници и така се появява „Голямата Канатица“. И накрая идва „Великата Канатица“, при която композицията се утроява, показвайки разрастването на рода.

Бабица

Бабицата е отново производна на Маказ фигура, но при нея основите на триъгълниците се допират като образуват отново ромб. И тук от двете страни симетрично са добавени по два по-малки триъгълника, символизиращи сродяването на семейства. „Голямата бабица“ е обогатена, показващо, че родовете вече са обединени в племена.

български шевица народ

 

български шевици значение на цветовете

Както геометричните форми и композициите, така и цветовете имат своята важна роля в цялостното изграждане и послание на шевицата. Често следват определени цветови схеми. Всеки от тях е натоварен със значение, което допълва цялостното значение на българските шевици:

Червен – значението на този царски цвят е запазил значението си до наши дни. Основен цвят, който е символ на кръвта и войната. Пази от уроки и зли магии. Не случайно  булките били покрити с червено було, а новороденото повивано в червени пелени.

Зелен – това е цвета на Майката природа и новият живот. Свързан е с Дървото на живота.

Бял – символ и до днес на чистота, младост и невинност.

Син – това е ангелския цвят, който изобразява небето, морето, водата. Олицетворява истината и доверието, чистотата, спокойствието и съзерцанието.

Жълт – символ на златото и Слънцето, източник на радостта и веселие, огън, светлина, както и с отвъдното и починалите.

Черен/кафяв – цветът на Майката земя. Олицетворява стабилност и сигурност, плодородие.

Фолклорни области – български шевици по региони

значение на българските шевици

Наред с многообразието от народни хора, музиката, обичаите, традициите и носиите – традиционното българско облекло, също имат своята регионална принадлежност. Всеки регион в страната ни има своя отличителна по вид разпознаваема шевица, в която са въплътени символи, характерни за дадения район – стилизирани елементи, свързани с бита на хората в района. Всеки регион има свои характерни особености в в кройката, материята, цветовете, използваната шевица и др. България е разделена на няколко основни фолклорни области:

Северняшка

Северняшката фолклорна област обхваща по-голямата част от Дунавската равнина и северната част от Старопланинската верига. В нея се наблюдава голямо разнообразие и вариации в народните носии в зависимост дали са от планината или равнината. Има зимен и летен вариант.

Основно е съставена от двупрестилчена и сукманена женска носия с бяла риза (“кошуля”), задна надиплена вълнена престилка (бръчник), предна престилка и колан (през зимата е широк вълнен колан с метални пафти). За забрадката се използва бяла кърпа, а косата се сплита на плитки и се украсява с монети, цветя, мъниста и др.

Мъжката е белодрешна с дълга бяла риза, която често е до над коленете. Панталоните са вълнени бели беневреци. На някои места те са тесни с дълга връхна дреха, а на други – по-широки с къси крачоли (за по-заможните). На кръста, върху ризата, се намотава дълъг червен пояс. На краката се навиват навои, слагат се калцуни и се обуват кожени цървули с много връзки отпред и се слага черен цилиндричен калпак.

Добруджанска

Добруджанската област заема североизточната част на България. На изток земите й се простират до Черно Море, на югозапад – до Лудогорието и Северняшката фолклорна област, а на север граничат с река Дунав. Както всеки знае, Добруджа е житницата на България, затова в този регион бита и фолклора имат неразривна връзка със земеделието.

Женската носия е от червен сукман с бродерия (понякога пола и елече), бяла памучна риза, бродирана черна дълга вълнена престилка, жълта кърпа с копринени ресни за главата и коланче.

А мъжката народна носия е чернодрешна. Съставена е от черни панталони- потури, бяла памучна риза, която е бродирана на около деколтето и се допълва от вълнен червен пояс. Носят се бели калцуни и се отличава от останалите като вместо калпак се носи специфична за този регион кърпа за глава.

български шевици добруджанска носия

Шопска

Шопската област е разположена в Средна Западна България. Женската шопка носия се отличава с със своя син или черен вълнен сукман с бял и червен гайтан (вълнен шнур, сплетен на плитка). Има дълга бяла бродирана памучна риза с разширяващи се ръкави, допълнена с вълнен пояс в същите цветове.

Мъжката е бяла с черен или син елек с гайтан, бяла бродирана риза и тесен вълнен панталон (беневрек), завършена с черен или червен вълнен пояс.

 

Пиринска

Това е една от най-малките области. Женската пиринска носия се състои от бяла памучна риза, сая- горна памучна дреха с къси ръкави, вълнен пояс, дълга тясна престилка с втъкани растителни мотиви, добавят се накити, забрадка, дебели шарени чорапи и цървули.

Мъжката е белодрешна и лека. Състои се от бяла ефирна риза, тесен вълнен панталон, къс вълнен елек (джамадан), тъмночервен вълнен пояс, чорапи, цървули и черен калпак.

Родопска

Границите на планината се приемат и като граници на фолклорната област. Поради планинския климат тук, носиите са вълнени. Родопчанките носят сукмани и особеното е, че върху бялата риза се носи дълга тъмна дреха – „вълник“, който е богато извезан със сърма и гайтани, а върху него се облича елече с ръкави ( „мерсжан“). Добавя се пъстър широк червен пояс. Задължително има престилка, която се препасва над пояса и в украсата  ѝ преобладават жълтият, оранжевият и керемиденочервеният цвят, в които са втъкани квадрати. В нея са били вплитани тайни кодове, показващи родовата принадлежност на момата. На главата си жените носят винено-червена кърпа, на краката носят шарени вълнени чорапи и шаячни терлици, везани с кожени кондури и сърма.

Мъжката носия в Родопския край също има своите особености. Различават се според социалния статус- агите и чорбаджиите носели облекло в син или зелен цвят с различна кройка и богато обшити с гайтани. Докато по-бедните били с по-скромни и безцветни одежди.

Най-разпространената днес носия в този район е в по-тъмен десен с тесни потури  със средно дълбоки или плитки дъна и с джобове, избродирани с гайтанени.

Ризата е бяла, без бродерия, има само цветен ширит около тясната яка. Гърбът и предницата на елечето са украсени с черни гайтани за контраст. Разбира се не може без широк тъмно-червен пояс, а най-отгоре се облича връхна дреха с тесни ръкави, известна като „доланма“.

На краката се навива характерен „навой“ от бяло плат, който се пристяга с черни върви и придава така характерния облик на родопчанските носии. Цървулите и калпакът, наречен „гугла“, са кожени.

Тракийска

Тракийската фолклорна област е разположена в южната част на България и обхваща Същинското Средногорие, Сърнена гора и Горнотракийската низина. Значими културни центрове са Копривщица, Пловдив, Карлово, Казанлък, Стара Загора, Сливен.

Тук се срещат различни видове народни носии, като разнообразието е силно изразено при женските носии. Тя е сукманена (без или с ръкав) с бяла памучна риза, с разнообразни орнаменти и бродерии, типични за всеки регион.

Мъжката чернодрешна носия се състои от бяла памучна риза, отново богато орнаментирана с типичните бродерии, тъмни потури и богато декориран елек.

На местата от Розовата долина традиционния калпак е богато украсен с рози и други цветя.

български шевици тракийска носия

Странджанска

Странджанската етнографска област се намира в пределите на Югоизточна България. Природата й съчетава морето, планината и средиземноморското слънце. На изток територията й достига до Черноморието, на запад – до Тракийската фолклорна област.

Женската носия отново е сукманена, но тук е с по-тъмен цвят с престилка и вълнен пояс с червен, оранжев или тъмновинен цвят. Обикновено с най-богата украса и сложни шевици са полите и деколтето на сукмана. Украсата може да включва сплетени разноцветни върви, гайтани, плетеници. Престилката обикновено е цветна, в контраст с черния фон на сукмана, съчетавайки във везбата основните цветове като червено, зелено, жълто, бяло.

Мъжкият народен костюм спада отново към чернодрешния. Състои се от традиционната риза, горната дреха може да е елек или къса аба с дълги ръкави от черен вълнен шаяк, потури (шалвари, гащи, чешири), червен пояс, черен калпак. Потурите са широки с увиснало дъно, изработени от черен гайтан и винаги са богато украсени.

български шевици странджанска носия

Българката е закодирала в шевиците силата на незримото, божественото, молитвата, свещеното знание. Чрез шевицата закрилата от божествените сили става достъпна за всички чрез композициите, избродирани върху дрехите. Българите са вярвали, дотолкова в значението на избродираното, че вярвали, че ако се отреже част от везбата на дрехата, това разваля доброто заклинание и човек става уязвим за злите беди.

Освен това традицията повелявала, младите моми да бродират само до деня на сватбата си, а след това- чак , когато дъщерите им станат на 12 г. Тогава майката започва да я учи на тази най-висша форма на изкуство тогава и в този момент започвала да подготвя чеиза си. Тя е наричала своите желания и ги е закодирала по един напълно естествен начин- с игла, конец и цветове.

Прекосил хилядолетията, трайно и дълбоко съхранен в родовата ни памет ,Те са неизмеримо ценни и все повече хора осъзнават колко е важно участваме в съхранението и подхранването на българската памет и традиции. напомня за силата на българския дух. Те са сложно изкуство, изискващо майсторско владеене и познание.

Въпреки тежката си история, българският народ успява де се съхрани и оцелее и огромен принос за това имат именно българските занаяти и изкуство, особено ярко въплътени в българските шевици- многообразни, уникални в своите модели, схеми и символика.

Редица учени са посветили живота и труда си на изучаването, описването и класификацията на всички видове шевици бг, шевица значение, описването на схемите и символиката им. Пишат се обемни трудове.

Днес намират все по-голямо приложение и за ценителите на фолклора се предлагат разнообразни решения за дрехи с български шевици, чаши, възглавници, шалове, бижута, часовници, чанти и други модни аксесоари, дори предпазни маски с шевици.

 

Те неведнъж са вдъхновявали големи модни имена като за техните сензационни колекции на големите подиуми и са привличали погледите и интереса на целия свят, станали известни в чужбина с прозвището на жаргонен език „шевица бг“. Има редица източници за безплатни схеми на български шевици, редица издания на тема: българска шевица символика, българска шевица модели и др. Особено актуални и хит тази година са разнообразните мартеници с български шевици, които откровено се надяваме да изместят китайските плюшени играчки- мартеници и хората да се ориентират към избора на мартеница с традиционни видове български шевици, носещи толкова много история и символизъм!

Шевиците като подарък за нея и него

Най-ценният подарък е, когато той има послание и е избран персонално. А още по-добре, ако бъде и оригинален със своята идея. Тогава защо да не Ви предложим някоя от красивите български шевици, качествено отпечатани на калъф за Вашия телефон?! Така частица от неподправения българския дух и културна идентичност ще са Вашето послание към близки Ви. Един подарък, подходящ както за жена, така и за мъж, изпълнен с подходящата символика, също като древните шевиците от уникалните български фолклорни носии. За всички шевици и орнаменти се е вярвало, че притежават магична сила, която да закриля притежателя им от нечистите сили. Затова те ще са като своеобразно заклинание за защита от злото, което да подарите на някого. Можете да изберете древен знак като „Дървото на живота“, който да е послание за хармония и благополучие. Или орнамента „Елбетица“ като пожелание за здраве и хармония. Или Лозата – за мир и любов? Или „Канатица“ – символ на семейството? Или някоя характерна за Вашето населено място шевица с отличителни знаци и кодирано значение? На прага на празници като Баба Марта и Националния ни празник 3-ти март, няма по-подходящо време в годината, в което да се обърнем към българските древни културни традиции. Запознайте се с богатата символика на българските шевици и изберете съвършения подарък за него или нея.

Темата е публикувана в Design. Запишете в любими връзка.

Вашият коментар

ЗДРАВЕЙТЕ!


Екипът ни излиза в кратка ваканция


Поръчки ще бъдат обработвани и изпращани след 6ти Август!


Желаем Ви


ЗАБАВНО ЛЯТО!